3 Книга на Царете 17
Библия, ревизирано издание
Пророк Илия и сушата в Израил
17 (A)А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.
2 И Господнето слово дойде към него и му каза:
3 Тръгнѝ оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.
4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
5 И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.
6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.
7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
Илия и вдовицата от Сарепта
8 Тогава Господнето слово дойде към него и му каза:
9 (B)Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.
10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и ѝ каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.
11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.
12 А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.
13 Тогава Илия ѝ каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,
14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята.
15 И тя отиде да направи, каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни.
16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.
17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.
18 (C)Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19 А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.
20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?
21 (D)Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!
22 (E)И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.
23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.
24 (F)А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.
Трето Царе 17
1940 Bulgarian Bible
17 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
2 И Господното слово дойде към него и рече:
3 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.
4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.
6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.
7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
8 Тогава Господното слово дойде към него и рече:
9 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.
11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.
12 А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;
14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.
16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com