2 Книга на Царете 12
Библия, ревизирано издание
Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид
12 (A)Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
2 Богатият имаше много овце и говеда,
3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.
4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.
5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт.
6 (B)Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.
7 (C)Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка.
8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.
9 (D)Защо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
10 (E)Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.
11 (F)Така казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 (G)Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето.
13 (H)Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
14 (I)Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.
15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.
16 (J)И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.
17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.
20 (K)Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 (L)А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?
23 (M)Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
Раждането на Соломон
24 (N)След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[a], заради Господа.
Победа над амонците
26 (O)А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.
27 (P)И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.
28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.
29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.
30 (Q)Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.
31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
Footnotes
- 12:25 Т.е. Любезен на Господа.
Второ Царе 12
1940 Bulgarian Bible
12 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много;
3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.
4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;
6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
9 Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.
11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.
13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.
15 И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.
16 Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
17 И старейшините на дома му станаха <и дойдоха> при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.
21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.
23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
24 След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,
25 и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}, заради Господа.
26 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.
27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.
28 Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.
29 Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.
31 Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com