Add parallel Print Page Options

Израил иска цар

(A)Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил.

Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.

(B)Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.

Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:

(C)Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.

Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

(D)А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.

Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.

(E)Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

10 И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.

11 (F)Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.

12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.

13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.

14 (G)Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.

15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.

16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.

17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.

18 (H)В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.

19 (I)Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,

20 (J)за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред[a] Господа.

22 (K)А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.

Footnotes

  1. 8:21 От евр. букв.: каза ги в ушите на.