Add parallel Print Page Options

В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:

(A)Нека израилтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.

На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.

И така, Моисей каза на израилтяните да направят Пасхата.

(B)Направиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израилтяните.

(C)А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон

и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

(D)А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

И Господ говорѝ на Моисей:

10 Кажѝ на израилтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;

11 (E)нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 (F)да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.

13 (G)А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

14 (H)И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.

15 (I)А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.

16 Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.

17 (J)Когато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

18 (K)По Господне повеление тръгваха израилтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 (L)И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

21 Понякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

22 (M)Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.

23 (N)Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.

И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки:

Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия <месец> привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона,

и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

И Господ говори на Моисея, казвайки:

10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра <за плочите> на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

21 И понякога облакът стоеше <само> от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;

22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.