Числа 21
Библия, ревизирано издание
Отровните змии и чудото с медната змия
21 (A)А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израил идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израил и хвана от тях пленници.
2 (B)Тогава Израил направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма[a].
4 (C)А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.
5 (D)И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
6 (E)Затова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израил.
7 (F)Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.
8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.
9 (G)И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
10 (H)Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 (I)И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 (J)Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 (K)Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 Затова е казано в книгата на Господните войни:
Ваев в Суфа
и потоците на Арнон,
15 (L)и течението на потоците,
което се простира до селището Ар
и допира границите на Моав.
16 (M)А оттам дойдоха при Вир[b]. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.
17 (N)Тогава Израил изпя тази песен:
Бликай, о, кладенче; пейте за него.
18 (O)Кладенец изкопаха първенците,
благородните от народа изкопаха,
чрез заповед на законодателя, с жезлите си.
А от пустинята отидоха в Матана
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 (P)а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон[c].
21 (Q)Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 (R)Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 (S)А Сион не пусна Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израил в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израил.
24 (T)Но Израил го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.
25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.
27 Затова онези, които говорят с притчи, казват:
Дойдете в Есевон.
Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.
28 (U)Защото огън излезе от Есевон,
пламък от града Сионов;
изгори Ар моавски
и първенци на високите места на Арнон.
29 (V)Горко ти, Моаве!
Погина ти, Хамосов народ!
Даде синовете си на бяг
и дъщерите си на плен
при Сион, аморейския цар.
30 (W)Ние ги простреляхме;
Есевон погина до Девон;
и ги запустихме до Нофа,
която се простира до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците.
32 (X)После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.
33 (Y)Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.
34 (Z)Но Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 (AA)И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.
Числа 21
1940 Bulgarian Bible
21 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха <и разориха> градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, <или>, Погибел.}.
4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
16 А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.
21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която <се простира> до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците.
32 После Моисей изпрати <човеци> да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com