Add parallel Print Page Options

Бог и Неговият народ

78 (A)Асафово поучение[a].

Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
(B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
(C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
(D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
(E)защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
(F)за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
(G)и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
10 (H)Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 (I)а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
12 (J)Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 (K)Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 (L)Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
15 (M)Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 (N)И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
17 (O)Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 (P)Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си[b],
19 (Q)и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 (R)Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 (S)Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
22 (T)защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 (U)При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 (V)и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб[c];
прати им храна до насита.
26 (W)Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 (X)И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 (Y)А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.
32 (Z)При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 (AA)Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 (AB)Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
35 (AC)и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог – техен изкупител.
36 (AD)Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
37 (AE)защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
38 (AF)Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 (AG)а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 (AH)Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 (AI)като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 (AJ)как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 (AK)и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 (AL)как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 (AM)и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 (AN)Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
48 (AO)и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 (AP)как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
52 (AQ)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (AR)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (AS)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (AT)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (AU)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (AV)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (AW)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (AX)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (AY)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (AZ)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (BA)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (BB)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (BC)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (BD)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (BE)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (BF)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (BG)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (BH)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (BI)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Footnotes

  1. 78:1 От евр. душата си.
  2. 78:18 От евр. душата си.
  3. 78:25 От евр. хлябът на силните. Вж. Пс. 103:20.

78 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

28 И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

47 <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

54 <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.