Add parallel Print Page Options

Молитва за избавление на народа

74 (A)Асафово поучение.

Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
(B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
(C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
(D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
(E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
(F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
(G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота[b] на Твоите немотни.
20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.

Footnotes

  1. 74:2 От евр. жезълът.
  2. 74:19 Или: събранието.

74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.