22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

² Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

³ Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

⁴ На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

⁵ Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

⁶ А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

⁷ Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

⁸ Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

⁹ Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

¹⁰ На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹¹ Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

¹² Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

¹³ Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

¹⁴ Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

¹⁵ Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶ Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

¹⁷ Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

¹⁸ Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

¹⁹ Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰ Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

²¹ Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²² Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

²³ Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴ Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵ От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸ Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

⁶ Гърба си дадох на биене, И бузите си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

⁵ Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него <дойде> наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

²⁶ И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще <го постигне> чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.