146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

² Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

³ Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

⁴ Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁵ Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶ Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷ Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸ Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹ Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰ Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!