Add parallel Print Page Options

Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ

10 (По славянски, част от 9-и.)

(21)  Защо, Господи, стоиш надалеч?
Защо се криеш по време на неволя?
(A)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
те се хващат в лукавствата, които онези измислят.
(B)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
(C)Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог.
(D)Неговите пътища са винаги упорити;
Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му;
той презира[a] всичките си противници.
(E)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
от род в род няма да изпадна в злощастие.
(F)Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие;
под езика му има злоба и беззаконие.
(G)Седи в засада в селата,
в скришни места, за да убие невинния;
очите му са насочени тайно против безпомощния.
(H)Причаква скришно като лъв в рова си,
причаква, за да грабне сиромаха;
сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 Навежда се, снишава се;
и безпомощните падат в ноктите му[b].
11 (I)Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (J)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си;
да не забравяш кротките.
13 Защо нечестивият презира Бога
и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?
14 (K)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
за да ги хващаш в ръката Си;
на Тебе се поверява безпомощният;
Ти си помощник на сирачето.
15 (L)Строши мишцата на нечестивия;
издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 (M)Господ е цар до вечни векове;
народите са изчезнали от земята Му.
17 (N)Господи, послушал си желанието на кротките;
ще утвърдиш сърцето им;
ще направиш внимателно ухото Си,
18 (O)за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения,
така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

Footnotes

  1. 10:5 От евр. духа срещу.
  2. 10:10 Или: под силата му.

10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.