²⁴ Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

¹⁸ Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

¹⁸ Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

¹⁵ Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

¹⁷ Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наслада на душата ти.