7 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.

² Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

³ Двете им ръце <се простират> към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата <мисъл> на душата си; Така те заедно тъкат <работата>.

⁴ Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е <по-бодлив> от трънен плет; Денят <предсказан> от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

⁵ Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

⁶ Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.

⁷ Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

⁸ Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

⁹ Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

¹⁰ Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

¹¹ <Иде> ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

¹² В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и <от> планина до планина.

¹³ При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

¹⁴ Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

¹⁵ Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

¹⁶ Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

¹⁷ Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

¹⁸ Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно <да показва> милост.

¹⁹ Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

²⁰ Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.}