Add parallel Print Page Options

Исус и съботата

(A)И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

(B)А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

(C)Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

(D)как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.

Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

(E)И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.

Избиране на дванадесетте апостоли

12 (F)През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 (G)И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 (H)Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

16 (I)Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

17 (J)И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

19 (K)И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.

Блаженствата

20 (L)И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

21 (M)Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

22 (N)Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

23 (O)възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

24 (P)Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

25 (Q)Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

26 (R)Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

Любовта към враговете

27 (S)Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

28 (T)благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

29 (U)На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 (V)Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

31 (W)И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

32 (X)Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 (Y)И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

35 (Z)Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 (AA)И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Отношението към ближния

37 (AB)Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

38 (AC)давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 (AD)Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

40 (AE)Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

41 (AF)И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

42 (AG)Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

Всяко дърво се познава по своя плод

43 (AH)Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 (AI)Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 (AJ)Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

46 (AK)И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

47 (AL)Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.