Add parallel Print Page Options

Рождението на Исус Христос

А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя.

(A)Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

(B)И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид),

за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.

И когато бяха там, дойде време да роди.

(C)И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

(D)И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много.

10 (E)Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.

11 (F)Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос[a] Господ.

12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

13 (G)И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:

14 (H)Слава на Бога във висините.
И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.

17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.

18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

19 (I)А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 (J)След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.

Представянето на Исус Христос в храма

22 (K)Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа

23 (L)(както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“)

24 (M)и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

25 (N)И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него.

26 (O)На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[b].

27 (P)И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога:

29 (Q)Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.
30 (R)Защото очите ми видяха спасението,
31 което си приготвил пред лицето на всички народи,
32 (S)светлина, която да просвещава народите,
и слава на Твоя народ Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 (T)И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

35 (U)Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си

37 (V)и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.

38 (W)И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[c] на Йерусалим.

39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 (X)А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.

Дванайсетгодишният Исус в храма

41 (Y)И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси.

47 (Z)А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.

49 (AA)А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?

50 (AB)А те не разбраха думите, които им каза.

51 (AC)И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си.

52 (AD)А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

Footnotes

  1. 2:11 От гр. Помазаник или евр. Месия.
  2. 2:26 Или: Христос.
  3. 2:38 От гр. изкуплението.

А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

30 Защото видяха очите ми спасението,

31 Което си приготвил пред всички люде;

32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

50 А те не разбраха думата, която им рече.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.