Add parallel Print Page Options

Обръщението на Закхей

19 След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.

И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.

И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

И той побърза да слезе и Го прие с радост.

(A)И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.

(B)А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

(C)И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 (D)Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Притча за десетте слуги

11 (E)И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.

12 (F)Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.

13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.

14 (G)Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 (H)И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,

21 (I)защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 (J)Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.

25 (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 (K)Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.

28 (L)И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим.

Тържественото влизане в Йерусалим

29 (M)И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.

33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?

34 А те отвърнаха: На Господа трябва.

35 (N)И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.

36 (O)И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:

38 (P)Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!

39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 (Q)И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

41 (R)И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

43 (S)Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред

44 (T)и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.

45 (U)И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше:

Изгонването на търговците от храма

46 (V)Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.

47 (W)И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.

48 Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.

19 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 А те казаха: На Господа трябва.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.