Add parallel Print Page Options

Втора реч на Елифаз. Йов обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 Тогава теманецът Елифаз отговори:

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря
и с източен вятър ли пълни корема си?
С празни думи ли се препира
и с безполезни речи?
Наистина ти унищожаваш страха от Бога
и намаляваш моленето пред Него.
Защото беззаконието ти поучава устата ти
и си избрал езика на лукавите.
(A)Твоите уста те осъждат, а не аз;
твоите устни свидетелстват против тебе.
(B)Ти ли си първороденият човек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
(C)Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
(D)Какво знаеш ти, което ние не знаем?
Какво разбираш ти, което няма в нас?
10 (E)Има и между нас и белокоси, и престарели,
по-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му думи към тебе
малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти
и на какво смигат очите ти,
13 че обръщаш духа си против Бога
и изпускаш такива думи от устата си?
14 (F)Какво е човек, за да е чист,
и роденият от жена, за да е праведен?
15 (G)Ето, на святите Си ангели Той не се доверява
и небесата не са чисти в очите Му;
16 (H)колко повече е гнусен и непотребен човек,
който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме;
и това, което съм видял, ще ти изявя
18 (I)(което мъдрите не скриха, а възвестиха,
както бяха чули от бащите си;
19 (J)на които беше дадена земята и само на тях,
и чужденецът не мина между тях):
20 (K)Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
и преброени години са запазени за мъчителя.
21 (L)Ужасни гласове има в ушите му,
че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;
22 не вярва, че ще се върне от тъмнината;
и той е очакван от меча;
23 (M)скита се да търси хляб, като казва: Къде е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 скръб и тъга го плашат –
като цар, приготвен за бой, му надвиват,
25 понеже той вдигна ръката си против Бога
и се възгордя против Всемогъщия;
26 спусна се към Него с корав врат,
с дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 (N)Понеже покри лицето си с тлъстината си
и затлъсти кръста си,
28 той се засели в разорени градове,
в къщи необитаеми,
готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае,
нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 (O)Няма да се отърве от тъмнината;
пламък ще изсуши младоците му;
и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 (P)Нека не се доверява на суетата самоизмамен;
защото суета ще бъде заплатата му.
32 (Q)Преди времето си ще се изплати
и клонът му няма да се раззеленее.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата
и ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее;
и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.
35 (R)Зачеват зло и раждат беззаконие,
и сърцето им подготвя измама.

15 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.