41 Мълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.

² Кой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.

³ Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.

⁴ Кой издействува и извърши това, Като повика <още> в началото <бъдещите> родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.

⁵ Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.

⁶ Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!

⁷ И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.

⁸ Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,

⁹ Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,

¹⁰ Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,

¹¹ Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.

¹² Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.

¹³ Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.

¹⁴ Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.

¹⁵ Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;

¹⁶ Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.

¹⁷ <Когато> сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.

¹⁸ Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.

¹⁹ В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,

²⁰ За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.

²¹ Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.

²² Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, <кажете> какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,

²³ Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте <някакво> добро или <някакво> зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.

²⁴ Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.

²⁵ Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.

²⁶ Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: <Той има право?> Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.

²⁷ Пръв <Аз рекох> на Сиона: Ето <ги>! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.

²⁸ Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.

²⁹ Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.