Изход 21
Библия, ревизирано издание
Закон за робите
21 (A)Ето законите, които ще представиш пред тях.
2 (B)Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.
5 (C)Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,
6 (D)тогава господарят му ще го заведе пред съдиите[a] и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.
7 (E)Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.
8 Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.
9 Но ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.
10 (F)Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.
11 А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
Закон срещу насилието
12 (G)Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.
13 (H)Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.
14 (I)Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.
15 Който удари баща си или майка си, да бъде убит.
16 (J)Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.
17 (K)Който кълне баща си или майка си, да бъде убит.
18 Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;
19 (L)и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан – само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.
21 (M)Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост[b].
22 (N)Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 (O)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.
28 (P)Ако вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Но ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.
30 (Q)Обаче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.
31 Ако волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.
32 (R)Но ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.
33 Ако някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.
35 Ако волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.
36 Но ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.
Изход 21
1940 Bulgarian Bible
21 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com