Add parallel Print Page Options

Живот, използван по мъдър начин

(A)Защото всичко това вложих в сърцето си,
да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае
дали любов или омраза го очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
(B)Всичко постига всичките еднакво:
една е участта на праведния и на нечестивия,
на добрия и на злия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва;
както е добрият, така е и грешният,
и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.
Това е злото между всичко, което става под слънцето.
Че една е участта на всичките
и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и че после слизат при мъртвите.
Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда;
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
(C)Защото живите поне знаят, че ще умрат;
а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
понеже споменът за тях е забравен;
също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
(D)Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение към делата ти.
Дрехите ти нека бъдат винаги бели.
И миро да не липсва от главата ти.
(E)Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всички дни на суетния си живот,
които са ти дадени под слънцето –
през всички дни на твоята суета;
защото това е делът ти в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
10 Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба[a], където отиваш.
11 (F)Обърнах се и видях под слънцето,
че надбягването не е на леките, нито боят на силните,
нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
нито благоволението на изкусните;
а на всички тях се случва според времето и случая.
12 (G)Защото и човек не знае времето си;
както рибите, които се улавят в жестока[b] мрежа,
и както птиците, които се улавят в примка,
така се улавят човешките синове в лошо време,
когато то внезапно ги връхлети.
13 И това видях като мъдрост под слънцето
(и тя ми се видя голяма):
14 (H)Имаше малък град и малко мъже в него;
и дойде против него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи могили.
15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек
и той с мъдростта си избави града,
но никой не си спомни за онзи беден човек.
16 (I)Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата;
а при все това мъдростта на бедния е презряна
и думите му не се слушат.
17 Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва между безумните.
18 (J)Мъдростта струва повече от военните оръжия;
а един грешник разваля много добри неща.

Footnotes

  1. 9:10 Евр. шеол; т.е. място на умрелите
  2. 9:12 От евр. зла.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза< го очаква>; Всичко е <неизвестно> пред тях.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите.

Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

Защото живите <поне> знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

11 Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва <според> времето и случая.

12 Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

14 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили.

15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 Думите на мъдрите тихо <изговорени> се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.