Add parallel Print Page Options

Военни закони

20 (A)Когато излезеш на бой против неприятелите си и видиш коне, колесници и войска повече от тебе, да не се уплашиш от тях, защото с теб е Господ, твоят Бог, Който те е извел от Египетската земя.

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на народа:

Слушай, Израилю! Днес вие тръгвате на бой срещу неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се и не изпадайте в ужас пред тях;

(B)защото Господ, вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

(C)А военачалниците нека говорят на народа: Кой е построил нова къща и не я е осветил? – Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я освети.

Кой е насадил лозе и не е ял от плода му? – Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

(D)Кой се е сгодил за жена и не я е взел? – Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я вземе.

(E)Военачалниците да говорят още на народа: Кой е страхлив и малодушен? – Нека си иде и се върне у дома си да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

И военачалниците, като свършат да говорят на народа, нека поставят военачалници над полковете за предводители на народа.

10 (F)Когато се приближиш към някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 Ако ти отговори миролюбиво и ти отвори портите, тогава цялото население, което се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 Но ако не сключи мир с теб, а воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 (G)и когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острието на меча;

14 (H)а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града, всичката плячка от него да вземеш за себе си; и да ядеш от плячката на неприятелите си, която Господ, твоят Бог, ти даде.

15 Така да постъпваш с всички градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните племена.

16 (I)А от градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, да не оставиш нищо живо,

17 а да ги обречеш на унищожение: хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, според както Господ, твоят Бог, ти заповяда;

18 (J)за да не ви научат да постъпвате според всичките мерзости, които те са извършвали за боговете си, и така да съгрешите против Господа, вашия Бог.

19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да вдигаш над тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да ядеш плода им. Човек ли е полското дърво, за да бъде обсаждано от тебе?

20 Само дърветата, за които знаеш, че не са плодни дървета, можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да издигаш кули против града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.

20 Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 Ако ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 но да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

18 за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

20 Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.