Add parallel Print Page Options

Бог благославя Яков във Ветил

35 (A)След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.

(B)Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

(C)и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

(D)И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.

(E)След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове.

(F)И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него.

(G)И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил[a], защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог.

(H)По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача[b].

(I)И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови.

10 (J)Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил.

11 (K)Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти;

12 (L)и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13 (M)Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори.

14 (N)И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15 (O)Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.

Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил

16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17 (P)А като се мъчеше да роди, бабата ѝ каза: Не бой се, защото имаш още един син.

18 А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони[c], а баща му го наименува Вениамин[d].

19 (Q)Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем).

20 (R)И над гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил.

21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22 (S)И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души;

23 (T)синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон;

24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;

25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

Смърт и погребение на Исаак

27 (U)После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престоели.

28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.

29 (V)И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Footnotes

  1. 35:7 Т.е. Бог на Ветил.
  2. 35:8 Евр. Алон-вакут.
  3. 35:18 Т.е. син на скръбта ми.
  4. 35:18 Т.е. син на десница или син на щастие.

35 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.

И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10 Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11 Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12 и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.

19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.