Add parallel Print Page Options

35 При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните <агнета>.

И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да <го> носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.

Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;

и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните {Еврейски: Синовете на людете.}, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

И като заколите пасхалните <агнета>, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят <и те> според Господното слово <дадено> чрез Моисея.

И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.

И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин <агнета и ярета> и триста говеда.

Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди <агнета и ярета> и петстотин говеда.

10 Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.

11 И заклаха пасхалните <агнета>, и свещениците поръсиха <кръвта, която вземаха> от ръката на левитите, които и одраха <жертвите>.

12 И отделиха <частите> за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.

13 И опекоха пасхалните <агнета> с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.

14 После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, <се занимаваха> с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

15 И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите <пазеха> на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

16 И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.

17 И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

18 Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.

19 Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.

20 А след всичко това, когато Иосия беше наредил <Божия> дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при <реката> Евфрат; и Иосия излезе против него.

21 А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не <ида> днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

22 Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

23 И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

24 И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.

25 Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.

26 А останалите дела на Иосия, и добродетелите му <сторени> според предписаното в Господния закон,

27 и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.