2 Книга на Летописите 18

Библия, ревизирано издание

Йосафат при Ахав, смъртта на Ахав

18 ^(A)А Йосафат имаше богатство и голяма слава; и се сроди с Ахав.

^2 (B)И след няколко години слезе при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и говеда за него и за народа, който беше с него; още му предложи да отиде с него в Рамот-галаад.

³ Защото Израилевият цар Ахав каза на Юдейския цар Йосафат: Идваш ли с мене в Рамот-галаад? А той му отговори: Аз съм, както си ти, и моят народ, както твоят народ; ще бъдем с тебе във войната.

^4 (C)Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господнето слово.

⁵ Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, и им каза: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А те отговориха: Иди и Бог ще го предаде в ръката на царя.

⁶ Обаче Йосафат каза: Няма ли тук освен тези някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

⁷ Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, а винаги зло; той е Михей, син на Емла. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

⁸ Тогава Израилевият цар повика един евнух и му нареди: Доведи скоро Михей, син на Емла.

⁹ А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; те седяха на открито място при входа на самарийската порта и всички пророци пророкуваха пред тях.

¹⁰ А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

¹¹ Също и всички пророци пророкуваха така, като казваха: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говорѝ: Ето думите на пророците като от една уста са добри за царя; и така, моля и твоята дума да бъде като думата на всеки от тях и ти говорѝ доброто.

^13 (D)А Михей отговори: Заклевам се в живота на Господа, каквото каже Бог мой, това ще говоря.

¹⁴ И така, дойде при царя. Той му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А пророкът отвърна: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

¹⁵ А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

¹⁶ Михей отговори: Видях целия Израил, пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁷ Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мене, а зло?

¹⁸ А Михей каза: И така, чуйте Господнето слово. Видях Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество, стоящо около Него отдясно и отляво.

¹⁹ Господ каза: Кой ще примами Израилевия цар Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

^20 (E)После излезе един дух, застана пред Господа и проговори: Аз ще го примамя. И Господ го запита: Как?

²¹ А той отвърна: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Тогава Господ каза: Примамвай го още и ще сполучиш; излез, направи така.

^22 (F)И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

^23 (G)Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

²⁴ А Михей отговори: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отиваш от стая в стая, за да се криеш.

²⁵ Тогава Израилевият цар нареди: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас,

^26 (H)и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода^[a], докато се завърна с мир.

²⁷ Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Добави още: Слушайте вие, целият народ.

²⁸ И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат излязоха в Рамот-галаад.

²⁹ А Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влязоха в сражението.

³⁰ А сирийският цар беше заповядал на началниците на колесниците си: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.

³¹ А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Той ще да е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят. Но Йосафат извика и Господ му помогна, защото Бог им повлия да се отвърнат от него.

³² Понеже началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

³³ А един човек хвърли стрела, без да се цели, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той каза на колесничаря: Обърни юздата и ме изведи от войската, защото съм тежко ранен.

³⁴ И в онзи ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта и около залез слънце умря.