⁶ Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

¹² Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

¹³ Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹¹ Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.

²¹ Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

³⁰ Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

¹³ Да, преди да е имало време {Еврейски: Ден.}, Аз съм; И няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действувам, и кой ще <Ми> попречи?

³¹ Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;

³⁵ <пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?