Второ Коринтяни 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Духовно съкровище в глинени делви
4 Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме, 2 а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога. 3 И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел. 4 Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата [a] на Христос, който е Божият образ. 5 Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус. 6 Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“, е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.
7 Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога. 8 Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; 9 преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му. 11 Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела. 12 Следователно смъртта работи в нас, а животът – във вас.
13 Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“ [b] Ние също вярваме, затова и говорим, 14 защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него. 15 Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.
Живот с вяра
16 Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден. 17 Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, [c] която е несравнимо по-голяма от тях. 18 Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно.
Footnotes
- Второ Коринтяни 4:4 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
- Второ Коринтяни 4:13 Цитат от Пс. 116:10.
- Второ Коринтяни 4:17 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
Второ Коринтяни 4
1940 Bulgarian Bible
4 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
2 но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -
4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;
9 гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.
10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com