Второ Коринтяни 3
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Служители на Божия нов завет
3 Нима отново започваме да се хвалим? И нима като някои други имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас? 2 Самите вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което всички хора знаят и четат. 3 Вие доказвате, че сте писмо от Христос, изпратено чрез нас и написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни плочи, [a] а върху човешките сърца.
4 Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. 5 Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко. 6 Той дори ни направи способни да служим на нов завет, който е основан не на писан закон, а на Духа, защото писаният закон убива, а Духът дава живот.
Новият завет носи по-голяма слава
7 Ако служението, което донесе смърт (законът, издълбан върху каменни плочи), бе славно и израелтяните не можеха да задържат поглед върху лицето на Моисей, защото то блестеше с такава слава, [b] макар че това бе слава, която скоро щеше да избледнее, 8 нима служението на Духа няма да бъде още по-славно? 9 И ако служението, което осъждаше хората, бе славно, колко по-славно ще бъде служението, което ги прави праведни! 10 Защото онова, което по-рано бе изпълнено със слава, сега губи славата си пред лицето на превъзхождащата слава на новото служение. 11 И ако служението, обречено да изчезне, бе придружено от слава, колко повече слава ще има служението, което остава завинаги!
12 И така, понеже имаме тази надежда, ние говорим много смело. 13 Не сме като Моисей, който покриваше лицето си, за да не могат израелтяните да видят, че славата избледнява и изчезва. 14 Но техните умове бяха заслепени и дори до днес същото покривало остава, когато се чете Старият Завет. То не е свалено, защото може да се отмахне само чрез Христос. 15 И досега, когато се чете законът на Моисей, сърцата им остават с покривало, 16 но когато се обърнат към Господа, покривалото пада. 17 Този „Господ“, за когото говоря, е Духът, а там, където е Духът на Господа, има свобода. 18 Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът.
Footnotes
- Второ Коринтяни 3:3 каменни плочи Споменати още в 3:7. Вж. Изх. 24:12; 25:16.
- Второ Коринтяни 3:7 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
Второ Коринтяни 3
1940 Bulgarian Bible
3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
16 но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
Второ Коринтяни 3
Bulgarian Bible
3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът 4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 Който ни направи способни като служители на един нов завет, 7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com