Add parallel Print Page Options

16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12 Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

16 <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

22 <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23 Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

30 Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

42 и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.