Add parallel Print Page Options

От Павел, слуга на Христос Исус, призован да бъде апостол, избран да проповядва Благата вест, която Бог отдавна беше обещал чрез пророците си в Святите Писания.

Благата вест е за неговия Син, нашия Господ Исус Христос, който като човек произлезе от Давидовия [a] род, но вследствие възкресението от мъртвите беше обявен за могъщия Божий Син в царството на Святия Дух. [b]

Чрез Христос ми бе дадена привилегията да бъда апостол, за да работя сред всички езичници, така че да повярват и да се подчинят на Бога. Върша това заради Христос. Вие също сте сред тях и сте призовани да принадлежите на Исус Христос.

Пиша до всички вас, живеещи в Рим, които Бог обича и призова да станете негови святи хора.

Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Благодарствена молитва

Първо, благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас, защото за вашата вяра се говори по целия свят. Бог, на когото служа всеотдайно, като проповядвам Благата вест за неговия Син, ми е свидетел, че всеки път ви споменавам в молитвите си 10 и винаги се моля най-накрая да успея да дойда при вас, ако такава е Божията воля. 11 Защото жадувам да ви видя и да ви предам някой духовен дар, за да станете силни 12 и докато съм сред вас, да се насърчаваме един друг с вярата си, вие – мен и аз – вас.

13 Братя и сестри, знайте, че много пъти исках да дойда при вас, за да пожъна плодове и сред вас, така както сред другите езичници, но досега все нещо ми пречеше.

14 Длъжник съм на всички – на гърци и варвари, на образовани и неуки. 15 Затова съм готов да проповядвам Благата вест и на вас, които живеете в Рим.

16 Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. 17 Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ [c]

Всички хора са грешни

18 Несъмнено Божият гняв от небето е отправен към всяко зло и грешно дело на хората, които потулват истината с неправда. 19 Бог изявява гнева си, защото хората знаят всичко, което е известно за Бога, тъй като сам той им го показа. 20 От сътворението на света невидимата вечна сила и божественост на Бога ясно могат да бъдат разбрани, защото си проличават от Божиите дела. Ето защо хората нямат оправдание, 21 тъй като, макар и да познаваха Бога, не го почетоха като Бог и не му благодариха, а вместо това се отдадоха на суетни мисли и глупавите им сърца се изпълниха с мрак. 22 И макар да твърдяха, че са помъдрели, те станаха глупци 23 и замениха славата [d] на безсмъртния Бог с идоли, изобразяващи смъртни хора, птици, животни и влечуги.

24 Затова Бог ги предаде на злите желания на сърцата им и на сексуални грехове и ги остави да оскверняват телата си един с друг. 25 Те замениха истината за Бога с лъжа и се покланяха и служеха на създаденото, а не на неговия Създател, който е благословен завинаги. Амин. [e]

26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти. Жените замениха естествените сексуални връзки с противоестествени. 27 Също и мъжете изоставиха естествените сексуални връзки с жени и разпалени от страст един към друг, вършеха срамни неща с други мъже. За своята извратеност те получават в телата си заслуженото.

28 И понеже не счетоха, че си струва да имат истинското познание за Бога, той ги предаде на поквареното им мислене, за да вършат непристойни дела. 29 Тези хора са изпълнени с всякакви грехове – зло, алчност, ненавист, завист, убийство и разпра, измама и злост. Те сплетничат, 30 клеветят и мразят Бога. Те са грубияни, горделивци, самохвалковци, измислят нови начини да вършат зло, непокорни са към родителите си, 31 глупци, не държат на думата си и нямат обич и милост в сърцата си. 32 Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат.

Footnotes

  1. Римляни 1:3 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
  2. Римляни 1:4 Святия Дух Букв.: „духа на святостта“.
  3. Римляни 1:17 Цитат от Ав. 2:4.
  4. Римляни 1:23 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  5. Римляни 1:25 + Амин Израз на съгласие. Еврейска дума, с която решително се потвърждава истинността на нещо и означава „Така да бъде!“ или „Наистина!“

Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,

(което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;

между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

17 Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

20 Понеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.

21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено.

27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите <си>,

31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.