Първa Царства 25:33-35

Библия, синодално издание

³³ и благословен да е твоят разум и благословена да си ти, задето сега ме не остави да проливам кръв и да отмъстя за себе си.

³⁴ Но, – жив Господ, Бог Израилев, Който ме задържа да ти не сторя зло, – ако не бе побързала и не бе дошла насреща ми, то утре до съмване аз не щях да оставя на Навала и онова, което мочи до стена.

^35 (A)И Давид взе от ръцете ѝ, каквото му бе донесла, и рече ѝ: иди смиром у дома си; ето, послушах гласа ти и почетох лицето ти.