Add parallel Print Page Options

Печал и утеха за благочестивия

42 За първия певец. Поучение за Кореевите синове[a].

Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
(A)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
(B)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
(C)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
(D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
(E)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
(F)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
(G)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 (H)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
11 (I)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Footnotes

  1. 42:1 Вж. 1 Лет. 6:33,37; 25:5.