Add parallel Print Page Options

132 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11 Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

14 Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

15 Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

17 Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

18 Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.