110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.

⁴ В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

¹⁴ И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

⁹ Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

²² Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.

⁴ за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

²⁰ с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,

¹⁵ <в Него>, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁷ и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.