Притчи 6

1940 Bulgarian Bible

6 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

² Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

³ Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

⁴ Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁵ <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

⁶ Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁷ Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁸ Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁹ До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

¹⁰ <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹¹ Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹² Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹³ Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹⁴ <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁵ Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁶ Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁷ Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁸ Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁹ Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

²⁰ Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²¹ Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²² Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²³ Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

²⁴ За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁵ Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁶ Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁷ Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁸ Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁹ Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

³⁰ <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³¹ И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³² Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³³ Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³⁴ Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁵ Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.