Откровение 10

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Ангелът и малкият свитък

10 После видях да слиза от небето един друг силен ангел, който беше обвит в облак. Той имаше дъга около главата си, лице като слънце и крака като огнени стълбове. ² В ръката си държеше малък разгърнат свитък. С десния си крак стъпи върху морето, а с левия – върху земята ³ и извика силно като рев на лъв. След като извика, гласовете на седемте гръмотевици проговориха ⁴ и веднага щом седемте гръмотевици бяха говорили, аз се приготвих да пиша, но чух глас от небето: „Не записвай това, което казаха седемте гръмотевици! Запази го в тайна!“

⁵ Тогава ангелът, когото видях да стои върху морето и земята, вдигна дясната си ръка към небето ⁶ и се закле в Онзи, който живее за вечни векове, който сътвори небето и всичко в него, земята и всичко в нея, морето и всичко в него. Ангелът каза: „Повече отлагане няма да има. ⁷ Но когато дойде време да се чуе седмият ангел, когато той се готви да надуе тръбата си, ще се изпълни тайният план на Бога, както Бог го възвести на своите слуги – пророците.“

⁸ Тогава отново чух същия глас, който идваше от небето. Той ми каза: „Иди и вземи разтворения свитък в ръката на ангела, който стои върху морето и земята.“

⁹ И така, аз отидох при ангела и го помолих да ми даде малкия свитък. Той ми каза: „Вземи го и го изяж – на стомаха ще ти загорчи, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ ¹⁰ Взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но когато го изядох, на стомаха ми загорча. ¹¹ Тогава той ми каза: „Отново трябва да пророкуваш за много народи, раси, езици и царе.“