Add parallel Print Page Options

15 Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му – като тътена на водопад. 16 В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.

17 Щом го видях, аз паднах като мъртъв в краката му. Той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният,

Read full chapter