Матей 20

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Притча за лозарите

20 Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си. ² Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий ^[a] на ден и ги изпратил на лозето си. ³ Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа. ⁴ Казал им: «Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.» ⁵ И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници. ⁶ Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: «Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?» ⁷ Те му отговорили: «Защото никой не ни наема.» А той им казал: «Тогава и вие идете на лозето ми.»

⁸ В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: «Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.»

⁹ И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий. ¹⁰ Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий. ¹¹ Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота, ¹² казвайки му: «Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!»

¹³ Той на свой ред казал на един от недоволните: «Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий? ¹⁴ Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти. ¹⁵ Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?»

¹⁶ Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“

Исус говори за смъртта си^(A)

¹⁷ Исус отиваше в Ерусалим заедно с дванадесетте си ученика. По пътя той ги отведе настрана и им каза: ¹⁸ „Отиваме в Ерусалим, където Човешкият Син ^[b] ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите и те ще го осъдят на смърт. ¹⁹ Ще го предадат на езичниците, ^[c] които ще му се подиграват, ще го бичуват и ще го разпънат на кръст. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“

Една майка моли Исус за услуга^(B)

²⁰ Тогава жената на Зеведей се приближи до Исус заедно със синовете си, поклони му се и го помоли за една услуга. ²¹ Исус я попита: „Какво искаш?“

Тя отговори: „Обещай ми, че единият ми син ще седи от дясната, а другият – от лявата ти страна в твоето царство.“

²² Исус каза на синовете й: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия?“

Те му отговориха: „Можем.“

²³ Исус им каза: „Наистина ще изпиете чашата, която ще изпия, но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които ги е приготвил моят Баща.“

²⁴ Останалите десет ученика чуха това и възнегодуваха срещу двамата братя. ²⁵ Исус събра всички и каза: „Знаете, че управниците на езичниците ^[d] обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. ²⁶ Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. ²⁷ Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб – ²⁸ също както Човешкия Син, ^[e] който не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“

Исус излекува двама слепци^(C)

²⁹ Когато Исус и учениците му напускаха Ерихон, го последва огромна тълпа. ³⁰ Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава, извикаха: „Господи, Сине Давидов ^[f]! Смили се над нас!“

³¹ Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“

³² Тогава Исус спря, извика ги и ги попита: „Какво искате да направя за вас?“

³³ Слепите отговориха: „Господи, искаме да прогледнем!“

³⁴ Исус ги съжали и докосна очите им. В същия миг те прогледнаха и го последваха.