Марк 4

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Притча за сеяча^(A)

4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. ² И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: ³ „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее ⁴ и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. ⁵ Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. ⁷ Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. ⁸ А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

⁹ След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите^(B)

¹⁰ Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. ¹¹ Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. ¹² Защото

Исус обяснява притчата за сеяча^(C)

¹³ После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? ¹⁴ Сеячът сее Божието слово. ¹⁵ Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. ¹⁶ Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. ¹⁷ Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. ¹⁸ Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели – те слушат Божието слово, ¹⁹ но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. ²⁰ Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Използвайте онова, което имате^(D)

²¹ Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? ²² Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. ²³ Който има уши да чува, да слуша!“

²⁴ Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. ²⁵ На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Притча за семето

²⁶ После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. ²⁷ Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. ²⁸ Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. ²⁹ Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Притча за синапеното зрънце^(E)

³⁰ После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? ³¹ То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. ³² Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

³³ И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. ³⁴ Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.

Исус укротява буря^(F)

³⁵ Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. ³⁷ Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. ³⁸ Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

³⁹ Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

⁴⁰ После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

⁴¹ Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“