Марк 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Притча за сеяча(A)
4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. 2 И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: 3 „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее 4 и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. 5 Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. 7 Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. 8 А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“
9 След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите(B)
10 Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. 11 Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. 12 Защото
«Непрестанно слушат,
но не разбират.
Непрестанно гледат,
но не проумяват това,
което виждат.
Иначе щяха да се обърнат
към Бога
и той щеше да им прости.»“ [a]
Исус обяснява притчата за сеяча(C)
13 После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? 14 Сеячът сее Божието слово. 15 Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. 16 Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. 17 Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. 18 Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели – те слушат Божието слово, 19 но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. 20 Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
Използвайте онова, което имате(D)
21 Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? 22 Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. 23 Който има уши да чува, да слуша!“
24 Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. 25 На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“
Притча за семето
26 После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. 27 Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. 28 Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. 29 Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
Притча за синапеното зрънце(E)
30 После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? 31 То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. 32 Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33 И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. 34 Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
Исус укротява буря(F)
35 Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. 37 Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. 38 Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“
39 Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.
40 После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“
41 Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“
Footnotes
- Марк 4:12 Исая 6:9-10
Марк 4
1940 Bulgarian Bible
4 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com