Бог изпраща своя Син^(A)

12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. ² Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. ³ Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. ⁴ Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. ⁵ След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други – убили.

⁶ Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. «Не могат да не покажат уважение към сина ми», мислел си той. ⁷ Но лозарите си казали: «Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.» ⁸ Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.

⁹ Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. ¹⁰ Нали сте чели Писанието:

¹² Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.

Юдейските водачи се опитват да подведат Исус^(B)

¹³ По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи ^[b] и иродиани, ^[c] за да го подведат да каже нещо грешно. ¹⁴ Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“

¹⁵ Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий. ^[d]“ ¹⁶ Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ – отговориха те.

¹⁷ Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус^(C)

¹⁸ Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи ^[e] (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: ¹⁹ „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си. ^{[f] 20} И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. ²¹ Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. ²² Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. ²³ Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението – нали и седемте са били женени за нея?“

²⁴ Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. ²⁵ Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват – всички ще бъдат като ангелите в небесата. ²⁶ А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст ^[g]: «Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.» ^{[h] 27} Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“

Най-важната заповед^(D)

²⁸ Един законоучител, който чу спора му с фарисеите ^[i] и садукеите ^[j] и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“

²⁹ Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: «Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. ³⁰ Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!» ^{[k] 31} Втората най-важна заповед е тази: «Обичай ближния си както себе си!» ^[l] Няма друга заповед, по-важна от тези.“

³² Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. ³³ И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“

³⁴ Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.

Давидов син ли е Месията^(E)

³⁵ Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията ^[m] е Давидов син ^[n]? ³⁶ Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:

³⁷ Сам Давид го нарича «Господ». Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.

Исус изобличава законоучителите^(F)

³⁸ Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, ³⁹ да заемат най-предните столове в синагогите ^[p] и най-почетните места при празненствата. ⁴⁰ Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“

Дарението на бедната вдовица^(G)

⁴¹ Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. ⁴² Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти ^[q] на стойност един кодрант. ^[r]

⁴³ Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, ⁴⁴ защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“