Лука 8

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус проповядва из цялата страна

8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, ² както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. ³ Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод ^[a] – Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.

Притча за семената^(A)

⁴ Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:

⁵ „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. ⁶ Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. ⁷ Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. ⁸ Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“

Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“

⁹ Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.

¹⁰ А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че «да гледат, но да не виждат; да слушат, но да не разбират». ^[b]

Исус обяснява притчата за семената^(B)

¹¹ Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. ¹² Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. ¹³ Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. ¹⁴ Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. ¹⁵ А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.

Използвайте онова, който имате^(C)

¹⁶ Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. ¹⁷ Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. ¹⁸ Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“

Истинското семейство на Исус^(D)

¹⁹ Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. ²⁰ Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“

²¹ А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“

Исус укротява буря^(E)

²² Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. ²³ По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. ²⁴ Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“

Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. ²⁵ Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“

Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“

Исус прогонва зъл дух от болен^(F)

²⁶ Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. ²⁷ Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. ^28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“

³⁰ Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отвърна: „Легион“, ^[c] защото в него се бяха вселили много демони. ³¹ Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната. ^{[d] 32} Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. ³³ Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.

³⁴ Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. ³⁵ Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му – облечен и със здрав разум. И се уплашиха. ³⁶ Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. ³⁷ Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. ³⁸ А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.

Но Исус го отпрати с думите: ³⁹ „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“

И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена^(G)

⁴⁰ Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. ⁴¹ Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. ^[e] Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му, ⁴² защото единствената му дъщеря – момиче на около дванадесет години – беше на смъртно легло.

Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир. ⁴³ Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители, ^[f] без никой да може да я излекува, ⁴⁴ се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря. ⁴⁵ Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“

Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“

⁴⁶ Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“ ⁴⁷ Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла. ⁴⁸ Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“

⁴⁹ Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“

⁵⁰ Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“

⁵¹ Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето. ⁵² Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“

⁵³ Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво. ⁵⁴ Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“ ⁵⁵ Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“ ⁵⁶ Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.