Лука 10

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус изпраща 72 ученика

10 След това Господ определи още седемдесет и двама ^[a] души и ги изпрати напред по двама във всеки град и място, което той самият възнамеряваше да посети. ² Исус им каза: „Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива. ³ Вървете! Но знайте: пращам ви като агнета сред вълци. ⁴ Не си носете нито кесия, нито торба, нито обувки и не се спирайте да поздравявате никого по пътя. ⁵ И като влезете в някоя къща, първо казвайте: «Мир на този дом!» ⁶ Ако там живее миролюбив човек, вашето благославяне с мир ще почива върху него; ако ли не – ще се върне при вас. ⁷ Останете в този дом и яжте и пийте каквото ви предложат. Всеки работник заслужава заплатата си. Не се местете от къща в къща. ⁸ Ако влезете в град, където хората ви посрещат с радост, яжте каквото ви предложат. ⁹ Лекувайте болните там и казвайте на хората: «Божието царство се е приближило до вас.» ¹⁰ Но ако влезете в град, където не ви посрещнат с «добре дошли», излезте по улиците му и кажете: ¹¹ «Дори праха на вашия град, който лепне по краката ни, изтърсваме срещу вас. ^[b] Но запомнете, че Божието царство се е приближило.» ¹² Казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Содом, ^[c] отколкото за този град.

Предупреждение към невярващите^(A)

¹³ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако всички чудеса, които извърших във вас, бяха станали в Тир и Сидон, хората там отдавна да са се покаяли, ^[d] да са се облекли с власеници ^[e] и да са посипали главите си с пепел. ¹⁴ И затова в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас. ¹⁵ А ти, Капернауме, нима ще се издигнеш до небето? В ада ще слезеш!

¹⁶ Който слуша вас, слуша мен. Който отхвърля вас, отхвърля мен. А който отхвърля мен, отхвърля Онзи, който ме изпрати.“

Падането на Сатана

¹⁷ Седемдесет и двамата ^[f] ученика се върнаха радостни и казаха на Исус: „Господи, дори демоните ни се подчиняваха, щом използвахме името ти!“ ¹⁸ Исус каза: „Видях Сатана да пада от небето като мълния. ¹⁹ Чуйте! Дал съм ви власт да стъпвате върху змии и скорпиони. Дал съм ви власт по-голяма от тази на врага. Нищо няма да ви нарани. ²⁰ Да, духовете ви се подчиняват. Радвайте се! Но не затова, че ви се подчиняват, а защото имената ви са записани в небесата.“

Исус се моли на Отца^(B)

²¹ В този миг Святият Дух изпълни Исус с радост и той каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. Да, Отче, защото това ти достави голяма радост. ²² Моят Баща ми предаде всичко. Никой не знае кой е Синът освен Отец и никой не знае кой е Отец освен Сина и тези, на които Синът пожелае да го разкрие.“

²³ Останал сам със своите ученици, Исус се обърна към тях и каза: „Благословени са очите, които виждат онова, което вие виждате. ²⁴ Защото, казвам ви: много пророци и царе искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха; искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.“

Притча за добрия самарянин

²⁵ Тогава един законоучител, който искаше да изпита Исус, се изправи и каза: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“

²⁶ Исус го попита: „Какво пише в закона? Какво четеш там?“

²⁷ Той отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум!» ^[g] И също: «Обичай ближния си както себе си!» ^[h]

²⁸ „Правилно отговори“ – каза Исус. „Постъпвай така и ще живееш.“

²⁹ Но законоучителят искаше да се оправдае и затова попита: „Но кой е моят ближен?“

³⁰ В отговор Исус каза: „Един човек слизал от Ерусалим към Ерихон, когато бил нападнат от разбойници. Те го обрали и пребили. После избягали и го оставили да лежи полумъртъв. ³¹ Случайно оттам минал един юдейски свещеник, но като видял човека, отишъл на отсрещната страна на пътя. ³² След това се приближил един левит. ^[i] Той видял пребития, но също отишъл на отсрещната страна на пътя. ³³ После по пътя се задал един самарянин. ^[j] Той стигнал до мястото, където лежал пребитият, видял го и му дожаляло за него. ³⁴ Отишъл при човека, промил раните му с вино и зехтин и после ги превързал. След това го качил на магарето си, откарал го в един хан и се погрижил за него. ³⁵ На другия ден самарянинът извадил два динария ^[k] и ги дал на ханджията. «Грижи се за него – поръчал му той, – а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.»“

³⁶ Тогава Исус попита: „Според теб кой от тези тримата се е отнесъл като ближен на човека, нападнат от разбойниците?“

³⁷ Законоучителят отговори: „Този, който е постъпил милостиво с него.“

Исус му каза: „Тогава върви и постъпвай и ти по същия начин.“

Мария и Марта

³⁸ По пътя Исус и учениците му влязоха в едно село, където жена на име Марта радушно ги посрещна в дома си. ³⁹ Тя имаше сестра, която се казваше Мария. Мария седна в краката на Господа и слушаше какво говори. ⁴⁰ А Марта, притеснена за всичко, което трябваше да направи, дойде при Исус и каза: „Господи, все едно ли ти е, че сестра ми ме остави сама да върша цялата домакинска работа? Кажи й да ми помогне!“

⁴¹ А Господ й отговори: „Марто, Марто, ти се тревожиш и безпокоиш за толкова много неща, ⁴² а важно е само едно. Мария направи верния избор и това, което избра, никога няма да й бъде отнето.“