Лука 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус проповядва из цялата страна
8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, 2 както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. 3 Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод [a] – Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.
Притча за семената(A)
4 Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:
5 „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. 6 Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. 7 Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. 8 Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“
Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“
9 Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.
10 А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че «да гледат, но да не виждат; да слушат, но да не разбират». [b]
Исус обяснява притчата за семената(B)
11 Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. 12 Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. 13 Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. 14 Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. 15 А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.
Използвайте онова, който имате(C)
16 Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. 17 Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. 18 Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“
Истинското семейство на Исус(D)
19 Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. 20 Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“
21 А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“
Исус укротява буря(E)
22 Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. 23 По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. 24 Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“
Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. 25 Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“
Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“
Исус прогонва зъл дух от болен(F)
26 Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. 27 Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. 28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“
30 Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отвърна: „Легион“, [c] защото в него се бяха вселили много демони. 31 Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната. [d] 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. 33 Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.
34 Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. 35 Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му – облечен и със здрав разум. И се уплашиха. 36 Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. 37 Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. 38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.
Но Исус го отпрати с думите: 39 „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“
И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена(G)
40 Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. 41 Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. [e] Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му, 42 защото единствената му дъщеря – момиче на около дванадесет години – беше на смъртно легло.
Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир. 43 Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители, [f] без никой да може да я излекува, 44 се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря. 45 Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“
Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“
46 Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“ 47 Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла. 48 Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“
49 Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“
50 Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“
51 Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето. 52 Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“
53 Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво. 54 Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“ 55 Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“ 56 Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.
Footnotes
- Лука 8:3 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
- Лука 8:10 Цитат от Ис. 6:9.
- Лука 8:30 + Легион В римската армия легионът е съставен от около 6000 войника.
- Лука 8:31 бездната Смятало се е, че това е мястото, където злите духове са затворени и ще бъдат наказани.
- Лука 8:41 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Лука 8:43 и беше … лечители Някои гръцки ръкописи не съдържат тези думи.
Лука 8
1940 Bulgarian Bible
8 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,
3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.
10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.
12 А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.
18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?
26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.
29 Защото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.
37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза:
39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.
45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.
56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com