Лука 7
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус излекува слугата на стотник(A)
7 Когато свърши да говори на хората, Исус влезе в Капернаум. 2 Там живееше един стотник, [a] чийто слуга бе смъртно болен. Стотникът много обичаше слугата си. 3 Затова като чу за Исус, той изпрати при него няколко юдейски старейшини да го помолят да дойде и спаси живота на слугата му. 4 Старейшините отидоха при Исус и настойчиво го замолиха: „Стотникът заслужава да направиш това за него. 5 Той обича нашия народ и дори ни построи синагога. [b]“
6 Исус тръгна с тях и вече бяха недалеч от къщата, когато стотникът изпрати при него приятели да му кажат: „Господи, не си прави труда, защото аз не съм достоен да влезеш под моя покрив. 7 Не дойдох лично при теб, защото считам себе си за недостоен, но ти само кажи и слугата ми ще оздравее. 8 Самият аз съм подвластен на други, а на мен са подчинени войниците ми. Като кажа на някой: «Иди!», той отива. Като заповядам на друг: «Ела!», той идва. На слугата си казвам: «Направи това!» и той го прави.“
9 Като чу тези думи, Исус се смая. Той се обърна и каза на множеството, което го следваше: „Казвам ви: такава вяра не съм срещал даже и в Израел.“
10 А хората, изпратени от стотника, се върнаха в къщата и видяха, че слугата е оздравял.
Исус съживява младеж от Наин
11 На следващия ден Исус се запъти към град Наин. С него вървяха учениците му и огромна тълпа хора. 12 Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града. 13 Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“ 14 После се приближи и докосна ковчега. Носачите спряха, а Исус каза: „Младежо, казвам ти: Стани!“ 15 Мъртвият се надигна, седна и започна да говори, и Исус го върна на майка му.
16 Всички се изпълниха със страхопочитание и славеха Бога, като казваха: „Велик пророк се появи сред нас! Бог дойде да помогне на своя народ!“
17 Новината за Исус се разпространи из цяла Юдея и всички околни места.
Исус отговаря на Йоан(B)
18 Когато учениците на Йоан [c] му разказаха всички тези неща, той повика при себе си двама от тях 19 и ги изпрати при Господа да попитат: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
20 Двамата дойдоха при Исус и му казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при теб да те питаме ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
21 Точно тогава Исус излекува много хора от болести, недъзи и зли духове и върна зрението на много слепи. 22 Той отговори на Йоановите ученици: „Вървете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. 23 Благословен е онзи, който може да ме приеме. [d] “
24 След като пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, полюшвана от вятъра ли? Не? 25 Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Онези, които се обличат скъпо и живеят в разкош, ще намерите в дворците. 26 Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. 27 Той е онзи, за когото е писано:
«Чуй! Пред теб изпращам пратеника си,
който ще подготви пътя за теб.» [e]
28 Казвам ви: сред всички хора, родени някога, няма по-велик от Йоан. Но дори и най-незначителният в Божието царство е по-велик от него.“
29 Всички, които чуха Исус, дори и бирниците, се съгласиха, че Божието учение е добро, като се кръстиха [f] с кръщението на Йоан. 30 Но фарисеите [g] и законоучителите отхвърлиха Божията воля за тях, като отказаха да бъдат кръстени от него.
31 Исус продължи: „Какво да кажа за хората от това поколение? С какво да ги сравня? 32 Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго:
«Свирехме ви весели песни,
а вие не играхте!
Пяхме погребални песни,
а вие не плакахте!»
33 Дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, а вие казвате: «Обладан е от демон!» 34 Дойде Човешкият Син, [h] който яде и пие, а вие казвате: «Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!» 35 Но мъдростта се доказва от тези, които я приемат.“
Симон Фарисеят
36 Един от фарисеите [i] покани Исус да обядва с него. Исус влезе в къщата му и седна на масата. 37 Една грешница, която живееше в същия град, научи, че Исус се храни в къщата на фарисея и донесе алабастров съд с миро. 38 Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях. 39 Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“
40 Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“
Симон отвърна: „Говори, Учителю.“
41 Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, [j] а другият – петдесет. 42 И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“
43 Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“
„Прав си“ – каза му Исус. 44 След това, обръщайки се към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката. А тя изми краката ми със сълзите си и ги изсуши с косите си. 45 Ти не ме целуна, докато тя не е престанала да целува краката ми от момента, в който влязох тук. 46 Ти не помаза главата ми със зехтин, а тя помаза краката ми с миро. 47 Затова ти казвам: многобройните й грехове са простени. Ето защо тя обикна много. Този, на когото се прости малко, след това и обича малко.“
48 Исус се обърна към жената: „Греховете ти са простени.“
49 Гостите започнаха да говорят помежду си: „Кой е този, че и грехове да прощава?“
50 А Исус каза на жената: „Вярата ти те спаси. Върви си в мир.“
Footnotes
- Лука 7:2 + стотник Римски военачалник, на когото са подчинени 100 войника.
- Лука 7:5 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Лука 7:18 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
- Лука 7:23 може да ме приеме Букв.: „не намира в мен повод да съгреши“.
- Лука 7:27 Малахия 3:1
- Лука 7:29 + кръщавам Гръцка дума, която означава „потапям или погребвам някого или нещо във вода за кратко време“.
- Лука 7:30 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
- Лука 7:34 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
- Лука 7:36 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
- Лука 7:41 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.
Лука 7
1940 Bulgarian Bible
7 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.
25 Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 (И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?
32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.
33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
42 И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
48 И рече й: Прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com