Исус поучава за греха и прошката^(A)

17 Исус каза на учениците си: „Неща, които изкушават хората да извършат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат. ² За него би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши. ³ Затова внимавайте какво правите!

Ако брат ти съгреши, порицай го и ако съжали, прости му. ⁴ И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: «Съжалявам», прости му.“

Колко голяма е вярата ви

⁵ Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“

⁶ Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: «Изкорени се и се засади в морето!» и тя ще ви се подчини.

Служете предано

⁷ Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: «Влизай и сядай да ядеш»? ⁸ Не, разбира се! По-скоро ще му каже: «Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.» ⁹ Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му? ¹⁰ Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“

Бъдете благодарни

¹¹ На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея. ¹² Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние ¹³ и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“

¹⁴ Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“ ^[a]

Докато вървяха към свещениците, те оздравяха. ¹⁵ Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас, ¹⁶ хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин. ^{[b] 17} Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет? ¹⁸ Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“ ¹⁹ После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“

Божието царство е във вас^(B)

²⁰ Веднъж фарисеите ^[c] попитаха Исус: „Кога ще дойде Божието царство?“

Исус отговори: „Божието царство не идва по видим начин. ²¹ Хората няма да кажат «Виж, тук е!» или «Там е!», защото Божието царство е във вас.“

²² А на учениците си Исус каза: „Ще дойде време, когато ще копнеете да видите поне един от дните на Човешкия Син, ^[d] но няма да можете. ²³ Хората ще ви казват: «Виж, там е!» или «Виж, тук е!», но не отивайте и не ги следвайте. ²⁴ Защото в деня на своето завръщане Човешкият Син ^[e] ще бъде като светкавицата, която блясва и озарява небето от край до край. ²⁵ Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. ²⁶ Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной: ²⁷ хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички. ²⁸ Същото беше и по времето на Лот – хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха. ²⁹ Но в деня, в който Лот напусна Содом, ^[f] от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички. ³⁰ Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.

³¹ В онзи Ден, ^[g] ако човек е на покрива на къщата си, не трябва да слиза, за да си прибере отвътре вещите. Който е на полето, не трябва да се връща – ³² спомнете си какво се случи с жената на Лот! ^{[h] 33} Който се опита да запази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го съхрани. ³⁴ Казвам ви, че тогава двама души ще споделят едно легло през нощта: единият ще бъде взет, а другият – оставен. ³⁵ Две жени ще мелят зърно заедно: едната ще бъде взета, а другата – оставена.“ ^36 [i]

³⁷ Учениците попитаха Исус: „Къде ще стане това, Господи?“

Той им отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и лешоядите.“