Лука 1
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Въведение
1 Много хора са се опитвали да съставят описание на събитията, случили се сред нас: 2 точно както ни бяха предадени от хора, които от самото начало са били техни очевидци и служители на Божието послание. 3 Така и аз, след като внимателно проучих всичко от началото му, сметнах за добре да запиша последователно изложение за теб, почтени Теофиле, 4 за да си уверен в достоверността на нещата, на които си бил поучаван.
Предсказание за раждането на Йоан Кръстител
5 По времето, когато Ирод [a] беше цар на Юдея, имаше един свещеник на име Захарий, който беше от рода на Авия. [b] Жената на Захарий беше от рода на Аарон и се казваше Елисавета. 6 Захарий и Елисавета бяха праведни пред Бога и изпълняваха безукорно всички Господни заповеди и предписания. 7 Но те нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха вече доста възрастни.
8 Веднъж, когато Захарий изпълняваше задълженията си на свещеник, по времето, когато неговата група служеше пред Бога, 9 на него се падна жребият да влезе в храма, за да запали тамян. 10 Докато той кадеше, всички хора се бяха събрали навън и се молеха.
11 Тогава на Захарий се яви Господен ангел и застана отдясно на олтара с тамяна. 12 Виждайки ангела, Захарий се обърка и доста се уплаши. 13 Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захарий! Молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш Йоан. 14 Той ще ти донесе радост и щастие и много хора ще се радват на неговото раждане. 15 Той ще бъде велик пред Господа. Не трябва да пие вино или спиртно питие и още от зачатието си ще бъде изпълнен със Святия Дух. 16 Йоан ще върне много израелтяни към Господа, техния Бог. 17 В силата и духа на Илия [c] той ще върви пред Господа, за да обърне сърцата на бащите към децата им и мислите на непокорните – към мъдростта на праведните, и така да представи на Господа един приготвен народ.“
18 Тогава Захарий каза на ангела: „Как да се уверя, че това е истина? Аз съм стар, а и жена ми вече не е млада.“
19 Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил и стоя в присъствието на Бога. Той ме изпрати да разговарям с теб и да ти предам тази радостна вест. 20 Но тъй като не повярва на думите ми, които ще се сбъднат, когато настъпи времето за това, ти ще онемееш и ще мълчиш до деня, в който стане казаното от мен.“
21 Хората отвън чакаха появяването на Захарий и се чудеха защо се бави толкова дълго в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение, защото им правеше знаци, а оставаше безмълвен. 23 Когато свършиха дните на службата му в храма, Захарий се прибра у дома.
24 След известно време жена му Елисавета забременя и пет месеца се криеше, като говореше: 25 „Най-накрая Господ се смили над мен и премахна моя срам сред хората.“
Предсказание за раждането на Исус
26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Господ изпрати ангел Гавриил в един град в Галилея, наречен Назарет, 27 при една девойка, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия [d] род. Девойката се казваше Мария. 28 Ангелът дойде при нея и я поздрави: „Ти наистина си благословена! Господ е с теб!“
29 Но Мария много се смути от думите му и недоумяваше какво означава това приветствие.
30 Ангелът й каза: „Не се страхувай, Мария! Божието благоволение е с теб. 31 Чуй! Ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик и хората ще го нарекат Син на Всевишния. Господ Бог ще му даде престола на неговия праотец Давид. 33 Той завинаги ще царува над Якововия [e] дом и царуването му няма да има край.“
34 Мария попита ангела: „Как ще стане това? Нали съм още девица!“
35 Ангелът й отговори: „Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и святото дете, което ще родиш, ще се нарича Божий Син. 36 Чуй и това – твоята роднина Елисавета е бременна въпреки възрастта си. Всички мислеха, че е безплодна, но тя е бременна вече шести месец и ще роди син. 37 За Бога няма невъзможни неща.“
38 Тогава Мария каза: „Аз съм слугиня на Господа. Нека бъде така, както ти рече.“ И ангелът се отдалечи от нея.
Мария посещава Захарий и Елисавета
39 Мария се приготви и забързано се отправи към един град в хълмистата част на Юдея. 40 Тя влезе в къщата на Захарий и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето се развълнува в утробата й, Святият Дух я изпълни 42 и тя възкликна: „Няма друга сред жените, благословена като теб! И Бог ще благослови детето, което ще родиш. 43 Но коя съм аз, че да заслужа подобно щастие – майката на моя Господ да дойде при мен! 44 Ето, веднага щом като поздравът ти прозвуча в ушите ми, детето в утробата ми заигра от радост. 45 Благословена си, защото повярва, че ще се сбъдне казаното от Господа.“
Мария възхвалява Бога
46 Тогава Мария каза:
47 „Душата ми възхвалява Господа.
Духът ми се радва,
защото Бог е моят Спасител.
48 Той погледна милостиво
на своята смирена слугиня.
Да, отсега нататък всички
ще ме наричат благословена,
49 защото Всемогъщият извърши
велики неща за мен!
Свято е неговото име.
50 От поколение на поколение
Бог е милостив към онези,
които се боят от него.
51 Той е показал
силата на ръката си
и е разпръснал горделивите
със самохвалните им мисли.
52 Свалил е тирани
от престолите им
и е въздигнал смирените.
53 Наситил е гладните с блага,
а богатите е отпратил
с празни ръце.
54 Помогнал е на народа на Израел,
който му служи,
и не забрави да покаже милост,
55 точно както бе обещал
на нашите деди, на Авраам
и потомците му за вечни времена.“
56 Мария остана при Елисавета около три месеца и после се върна у дома си.
Раждането на Йоан Кръстител
57 Дойде време Елисавета да ражда и тя роди син. 58 Нейните съседи и роднини научиха колко милостив е бил Господ към нея и споделиха радостта й.
59 Когато детето стана на осем дни, дойдоха да го обрежат. Те искаха да го нарекат Захарий, на името на баща му, 60 но майката възрази: „Не! Той ще се казва Йоан.“
61 Хората й казаха: „Никой от вашия род не носи това име.“ 62 Тогава със знаци попитаха бащата как той желае да го нарекат.
63 Захарий поиска плочка за писане и за изненада на всички написа: „Името му е Йоан.“ 64 В този момент говорът му се възстанови и той започна да слави Бога. 65 Страх обзе всичките им съседи и за това се заговори по цялата хълмиста част на Юдея. 66 Хората, които чуха за станалото, се питаха с удивление: „Какво ли ще бъде това дете?“ Защото наистина силата на Господа беше с него.
Захарий възхвалява Бога
67 Бащата на Йоан, Захарий, се изпълни със Святия Дух и изрече следното пророчество:
68 „Благословен да бъде Господ,
Богът на Израел,
защото дойде да помогне
и освободи своя народ.
69 Той ни даде могъщ Спасител
от рода на слугата си Давид, [f]
70 както беше обещал
преди много време чрез думите
на святите си пророци
71 да ни избави от враговете ни
и от властта на всички,
които ни мразят.
72 Бог обеща да показва милост
на дедите ни
и не забравя своя свят завет –
73 клетвата, която даде
пред нашия праотец Авраам
74 да ни освободи
от властта на враговете ни,
за да можем да му служим
без страх
75 и да сме святи и праведни
пред него
през всичките дни на живота си.
76 А ти, дете мое, ще бъдеш наречен
пророк на Всевишния,
защото ще вървиш пред Господа,
за да приготвиш пътя за него
77 и да кажеш на неговия народ,
че ще бъдат спасени чрез
опрощаването на греховете им,
78 заради нежната милост
на нашия Бог, която
ще дойде при нас от висините
като изгряващо слънце,
79 за да даде светлина на живеещите
в мрачната сянка на смъртта
и да насочи стъпките ни
в пътя на мира!“
80 Момчето растеше и укрепваше по дух и живееше в пустинята до деня, когато се появи пред народа на Израел.
Footnotes
- Лука 1:5 + Ирод Ирод I (Велики), управник на Юдея през 40-4 г. пр. Хр.
- Лука 1:5 рода на Авия Еврейските свещеници са разделени на 24 рода. Вж I Лет. 24.
- Лука 1:17 + Илия Божий пророк от 850 г. пр.Хр. Вж. Мал. 4:5-6.
- Лука 1:27 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
- Лука 1:33 + Яков Така е наречен Израел, родоначалникът на 12-те израелски племена (Вж. Бит. 32:22-28).
- Лука 1:69 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
Лука 1
1940 Bulgarian Bible
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,
2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,
42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.
46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,
47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.
48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.
50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.
51 Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.
55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога.
65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:
68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.
69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,
70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,
72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,
73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,
75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,
78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,
79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com