Add parallel Print Page Options

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Read full chapter