Add parallel Print Page Options

Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Read full chapter