Add parallel Print Page Options

17 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.