Add parallel Print Page Options

Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

16 Тогава Йов отговори:

(A)Много такива неща съм слушал;
окаяни утешители сте всички.
Свършват ли се празните думи?
Или какво ти дава смелост, че отговаряш?
(B)И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.
Ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, доколко съм в покой?
Но сега Той много ме умори;
Ти запусти цялото ми семейство.
Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен;
и мършавостта ми се издига срещу мен
и заявява в лицето ми.
(C)Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 (D)Зяпат против мене с устата си,
удрят ме по челюстта с хулене,
трупат се всички против мене.
11 (E)Бог ме предаде на неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 (F)Бях в охолност, но Той ме разкъса,
дори ме хвана за врата и ме строши,
и ме постави за Свой прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар;
спуска се върху мене като исполин.
15 (G)Вретище съших върху кожата си
и окалях ро̀га си в пръстта,
16 лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 ако и да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми.
18 (H)О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 (I)Ето и сега, свидетелят ми е на небесата
и свидетелството ми е във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват;
но окото ми рони сълзи към Бога,
21 (J)дано Той сам защити човека пред Бога
и човешкия син – пред ближния му!
22 (K)Защото като се изминат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.