Add parallel Print Page Options

Манната и пъдпъдъците

16 (A)Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

(B)А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

(C)Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

(D)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.

(E)А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

(F)И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

(G)а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

(H)Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

(I)Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

10 (J)А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

11 И Господ каза на Моисей:

12 (K)Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

13 (L)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 (M)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 (N)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 (O)Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[a] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

18 (P)А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.

21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

23 (Q)А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

24 (R)И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

26 (S)Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 (T)Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

31 (U)А Израилевият дом нарече тази храна манна[b]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33 (V)Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

34 (W)И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

35 (X)И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 А гоморът е една десета от ефата.

Footnotes

  1. 16:16 1 гомор е 2,3 литра.
  2. 16:31 Т.е. Какво е това? Вж ст. 15.